Разбуждане

Нощта тихо сънуваше белите стъпки на надеждата. Неусетно настъпваше бялата приказна утрин, в която сънят се разтапяше. Чудатите сънища, затягани постепенно от примката на разсънващото се съзнание, постепенно избеляваха и се превръщаха в бели петна. Петна с необичайни форми и размери. Бялото нахлуваше в съзнанието, а върху него се проектираха хиляди други думи, изречени или просто мисли, прокраднали се тайно.

„- Да се събудя ли?”